Mistreated

Ароматът на града, разтворен из влагата във въздуха. Черното небе, без звезди – затъмнени от неона. Широк, окалян булевард, отиващ в нищото на тъмнината. Голите клони на тополите, сплели черна решетка, зад която светят прозорците на високите блокове. Като звезди. Загадъчни и мамещи. Чужди животи. Навярно щастливи. Mistreated. Китара. Соло.

Есен е името на любовта. Надежда, въпреки всичко. Копнеж. Някъде напред в тъмното луната ще се вижда. Където няма изкуствена светлина. Където няма чуждо щастие. Там всичко ще бъде истинско. В черното на края на булеварда.

Кой казва, че е цвета на мъката!?

Mistreated

Неделя не е ден за делба!

Не знам дали четеш, или просто минаваш. Тез дни за мен това няма значение. Регнат или анонимно – все ми е едно! Гласуващ, негласуващ – факт е, че си в блога. Щом влизаш в блогпространството все някъде си мярнал бюлетина номер 20 и името на кандидата Теодор Дечев!
Та – за неделята ми е думата. Денят на избора. Единият смисъл на названието е – не работя. Другият, който ми хрумна, докато си мислех какво да ти кажа, беше не…деля! Не се дели!

Аз знам, че си имаш твоя хралупка, в която ти е добре. Закътан си от дивия свят, в който живеем. Или си имаш твои си кошмари и страхове там. За което не казваш на никого.

Възможно е грозната жестокост на живота ни да ти е безразлична. Или да те устройва. Но се съмнявам – безсърдечните хора са на друго място!

Може вроденото ти благородство да те поставя над елементарната вулгарност на обществените отношения. Сигурно високия ти вкус се отвращава от плоската фабула на политическия ни театър!

Най-вероятно си обикновен, като правило тъжен човек, като мен. Разбрал, че идеалите са играчка за безскрупулни човечища, дневни караконджули, превръщащи надеждите ти в бодлива тел, с която оплитат ежедневието ти и после свиват, свиват, докато потече жаждата ти за слънце и щастие. Събират я в егоистичните си кофи, за да я вложат във високите тъмни дворци на измамно си величие. Където няма топлина. Дори и за тях. Но на тях не им трябва!

Те се страхуват от огъня! Огън ни трябва на нас! За да ни грее и топли. За да ни превърне отново в хора! Не – маса човеци, А – хора, които ползват огъня!

Не се дели! Стани в неделя и донеси своята съчка!

Заедно можем да запалим огън!