Ароматът на града, разтворен из влагата във въздуха. Черното небе, без звезди – затъмнени от неона. Широк, окалян булевард, отиващ в нищото на тъмнината. Голите клони на тополите, сплели черна решетка, зад която светят прозорците на високите блокове. Като звезди. Загадъчни и мамещи. Чужди животи. Навярно щастливи. Mistreated. Китара. Соло.
Есен е името на любовта. Надежда, въпреки всичко. Копнеж. Някъде напред в тъмното луната ще се вижда. Където няма изкуствена светлина. Където няма чуждо щастие. Там всичко ще бъде истинско. В черното на края на булеварда.
Кой казва, че е цвета на мъката!?
