Прекомерното висене в блог.бг е опасно за вашето здраве!
Такова на Първа пък, си е силно рисково.
Чудя се, какво поражда нетърпимостта – прекаленото честолюбие или комплексите?
Па се почеша под забрадаката и си викам – „Я бягай да копаш, че компа нема а ти обърне градината – к`во ще береш есенес?”
Голямо триене падна нощес, за туй се чудя.
Сигурно е непонятно, но забавление някакво…
Не, бе! И на мен ми е идело да му извия врата на Алексалекс. Хеле като почне да вика, че съм бедна, щото ме мързи. АЗ – моля ви се!
НЕ , той не вика , че аз съм мързелива, а само - че бедните са мързеливи. И понеже съм бедна и мизерствам ропотно, приемам, че ме смята за мързелива, ма аз не съм, пък! Оф, обърках се и влязох в люцерната!
Как да не му извие врата човек! И на левичари обижда – тъй не му схванах теорията за либералната икономика. Щото нощес го изтриха. Той пак ще пише, де! И пак ще боде – който му се връзва!
И Вмир е за бой, знаете, няма да ви казвам защо – четете назад!
Него още не са го изтрили…
Аз лично за Алекс съм протестирала.
Пак протестирам!
И за Вмир бих протестирала, ако и да ме презира!
Щото всеки има право на мнение, и ако някой се чувства обиден – има си блог, да се защити!
Вярно е, че Алекс е пиперлия, но която мома не иска да я щипят, да не се хваща на хорото! /това мой го крада от бббб, а той няма блог и не може да се защити , да ме прощава!/
Търпимостта към чуждото мнение е първото, което човек учи в блога.
Второто, което разбира по-късно е, че най-интересното и ценно не е на Първа.
И за това е важно да има блог. Като анонимен не би могъл да следи онази, подводната златна вода и да плува в нея!
Ние, на село, дълбоки води нямаме. И развлечения, кой знае какви също. Вечер си гроги и лягаш с кокошките, като се стъмни. Само хашлаците се събират в хоремага да пият и играят карти. Шум и данадания до Минкината къща в горната маала, ама селото спи – хората са уморени и не им обръщат внимание. Ако там не продаваха и хляба, хич никой морен селянин не би се сблъскал с тях – ама друг магазин няма, та…
Белот отдавна не съм играла, да ви кажа!
Хубави спомени имам от тази игра. В института ни имаше двама картоиграчи от класа. Рядко играеха заедно, обикновено си мереха силите един срещу друг. Асен беше по-добрия, по-високия и определено по-красивия! Тъмнокос, със зелени очи – мъж мечта! Имаше страхотен мотор – спечелен на покер от сина на един прочут партиен Първенец. Играли, татювото си заложил и ключовете от мотора и загубил. През нощта охраната прибрала мотора естествено. Асен се записал за среща при бащата. Чакал, чакал, след месец оня го приел. С „Какво искаш?”го посрещнал. „Дойдох да ти кажа, че сина ти не може да играе покер!”- рекъл Асен и му хвърлил ключовете.
На другата заран моторът бил пред къщата на Асенови. Такава беше легендата…
Една вечер Жоро Хамса идва в стаята и пита играят ли ми се карти. Ма що - не! Дадено. Качваме се три етажа по-нагоре в тяхната стая и насреща ми -Асен.
Няма вече луди да играят покер с него, на аверите им писнало да губят на бридж и Сенси си търси партньори из общежитията. „Какво играеш?” – ме пита. „Белот” – сконфузвам се аз. „Сядай!” – маха примирено с ръка. Бихме ги с 27 на нула, до колкото помня. А аз се пръсках от гордост по шевовете!
След два дни в друго каре ме свалиха бързо на земята…
Разпределиха го във Варненско.
След време, когато случайно се видяхме с Хамса, стана дума за Асен и с тъга научих, че се е пропил.
А най-щастливият играч на белот, който познавам е Васко!
Васко играе на компа – оф лайн. С включен F8 – с открити карти. Стигнал е до 563 на 175 игри за него!
И вярва, че е велик играч…
